• Начало

• За нас

• Дейности

• Издания

• Контакти

Да погледнем нуждите на възрастните хора и техните желания

По телефона се чуваше един разтревожен глас: - Намирам се в трудно положение, не зная какво да правя, моля ви за помощ. Относно темата за правата на родителите... и започна да разказва за положението на баща си...

                                                                                                                              

- Измина един месец, откакто баща ми замина на село и живее там сам. По телефона ми каза да заведа и майка ми при него. След като му казах, че това е невъзможно, той ми затвори телефона и се разсърди. Вече не ми вдига телефона. Натъжих се и сега не зная какво да правя!

 

- Защо да не знаеш какво да правиш? Заведи майка си при него. Ще се грижи за баща ти, а и за майка ти ще е разнообразие.

 

- Де да можеше да стане така! Положението изобщо не е такова... Майка ми е 83-годишна и е на легло. Само аз мога да се грижа за нея. Освен мен никой друг не я гледа. Не могат да я заведат до тоалетна. Дори баща ми не може да я гледа, защото и той е 83-годишен. Миналата година я бях завел на село, но след една седмица ми се обади и каза:

 

- Ела да вземеш майка си, аз не мога да се грижа за себе си, а камо ли за майка ти.

 

- Щом е така, какво иска и тази година?

 

- Всъщност и той не знае какво иска. Аз и да заведа майка си там, ще ги оставя съвсем сами в една планинска къща. Съвестта ми не ми позволява да направя това. А ако не я заведа, баща ми веднага ще се разсърди. А семейството и работата ми са в Истанбул. Не мога да ги изоставя и да отида на село. Т.е ако направя това, което иска баща ми, майка ми ще е в трудно положение. Ако не я заведа, баща ми ще се сърди. Вече не  зная какво да правя!...

 

- Според мен баща ти е остарял и е стигнал до положение, в което не знае какво точно иска. В такъв случай „се гледат нуждите на възрастните, а не желанията им”. Затова дори и да има някакво разсърдване, не е част от отговорността ти към тях. Защото не знаят кое е полезно и кое - вредно за тях. Вече вие посрещнете техните нужди, а не желанията им, това е достатъчно.

 

- По едно време си мислех дали да не изпратя съпругата си да се грижи за баща ми...

 

- Не зная дали би могъл да го направиш. Защото жената не е длъжна да се грижи за свекъра и свекървата си. Не се насилва да го прави. Но без съмнение ще спечели много, ако го направи, за да спечели задоволството на Аллах и да спечели благодарността на съпруга си. Де да можеше свекърът и свекървата да направят така, че снахите да ги обичат много, а снахите с радост да се грижат за тях... Ако можеше семейният живот да се прекара в спокойствие...

 

- Щом е така, какво ме съветвате?

 

Пророкът казва:

 

- Мюфтията да издаде закон, а ти попитай и сърцето си!

 

Попитай и сърцето си. Може би най-правилният отговор ще дойде от съвестта ти. Защото ти знаеш по-добре от другите какво има в сърцето ти.

 

Тогава настана тишина... След малко с развълнуван глас:

 

- Мисля, че сега чувам отговора.

 

- Какво казва?

 

Казва: „Баща ти иска майка ти. Но не се нуждае от майка ти, а от човек, който да се грижи за него! Щом е така, ще намеря човек от селото, който да се грижи за него, изпрати им пари, дори ще го носят на ръце. Така и те ще са доволни, а и баща ти спокойно може да остане през лятото.”

 

- Значи съвестта ти също ти казва да посрещнеш нуждите на баща си, а не желанията му. Според мен това е най-правилният отговор, онези в село, които са безработни, ще имат работа. Веднага посрещни нуждите на баща си, не желанията му и се успокой, че си изпълнил задълженията си!

 

Какво ще кажете, скъпи читатели! Вашата съвест какво ви говори за това, че трябва да се посрещат нуждите на възрастните, а не желанията им. Има съгласие или противоречие? Или трябва да накараме снахата да се грижи за свекъра и свекървата?

Публикувана на 23.03.2010 г.