• Начало

• За нас

• Дейности

• Издания

• Контакти

Разкази

Една поучителна случка

В града отново бе настъпил глад. Най-много гладуваха хамалите. Един от тях се доближи до вратата, от която се усещаше миризмата на препечен хляб, и каза:

- В името на Аллах, дайте ми малко хляб, дни наред не съм хапвал нищо.

Жената подаде на дъщеря си едно парче хляб, тя го опакова внимателно и го подаде на прегладнелия хамалин. Радостта му беше неописуема. Когато си тръгваше към къщи, един човек го срещна и го попита строго:

- Откъде взе този хляб?

Хамалинът се стъписа и, обръщайки се, посочи къщата. Човекът, поклащайки глава, промърмори:

- Не съм сбъркал, от коя друга къща може да се вземе хляб в този недоимък.

Разгневен почука на вратата и, след като му отвориха, той попита:

- Кой даде хляб на хамалина?

- Ако аз бях давал хляб на всеки, който поиска, и в този дом сега нямаше да има хляб!

Но всъщност нашият Създател нали повелява:

- Ако сте благодарни за благата, които съм ви отредил, ще ги увелича, ако сте неблагодарници, ще ви ги отнема и ще ги дам на благодарния раб.

Такава щеше да бъде и участта на този неблагодарен човек. Не след дълго така и стана. Наложи се да продаде най-хубавия си магазин в центъра, но и това не помогна. Достигна до такова положение, че нямаше средства да купува дори хляб. Една вечер си дойде вкъщи и каза на дъщеря си:

- Аз не мога вече да ви изхранвам, защото днес не спечелих дори и за един хляб. Иди на пазара и поискай от някой познат пари за хляб.

Дъщеря му отиде на пазара, застана на един ъгъл и зачака да дойде някой познат. Собственикът на магазина отсреща видя момичето и я попита какво прави там. Тя му призна истината:

- Нямаме никакви пари, очаквам да мине някой познат, за да му поискам пари за хляб.

Човекът веднага извади от джоба си достатъчно средства и ги подаде на момичето:

- Вземи, купи хляб, колкото пожелаеш! А аз по този начин ще бъда благодарен за отредените ми блага.

Но човекът забелязал, че момичето крие едната си ръка. Той настоял:

- Кажи какво ти се е случило, ако е наранена, ще ти помогна да я излекуваш. Всевишният Аллах ми е отредил богатство, трябва да извършвам добрини и да съм благодарен за това, иначе то ще ми бъде отнето.

Момичето се принудило да му каже:

- Дадох парче хляб на един бедняк, който срещнал по пътя баща ми, той го попитал откъде е взел хляба и беднякът посочил нашата къща. Тогава баща ми дойде и ме удари толкова силно по ръката, че тя се счупи и остана изкривена. Затова се срамувам да я покажа на някого. Дори заради това не мога да се омъжа за никого, никой не ме пожела.

След като изслушал момичето, човекът се въодушевил и казал:

- Аз бях хамалинът, на когото ти даде хляб. Значи аз съм причината ръката ти да бъде такава и ти да не можеш да се омъжиш. Аллах не би бил доволен да стана причина за това и да те оставя в подобно положение. Всевишният отне от неблагодарния ти баща богатството му и го отреди на мен. Сега аз съм подложен на изпитание. Не искам да попадам в подобно невежество. Ела, нека станем семейство и да спасим родителите ти от беднота.

И така тръгнали към неблагодарния баща, който счупил ръката на момичето.

Нека още веднъж си припомним предупреждението на знамението:

- Ако сте благодарни за благата, които съм ви отредил, ще ги увелича, ако сте неблагодарни, ще ви ги отнема и ще ги дам на благодарния раб. Наказанието за неблагодарниците е жестоко.

Публикувана на 30.10.2008 г.