Вероучение 
КАТЕГОРИИИЗДАНИЯ- ■Прокълнатият от исляма терор
- ■Еволюцията и истината за сътворението
- ■Разкази с ухание на роза
- ■Джевшен-и Кебир
- ■Научна конференция
- ■Пратеникът Мухаммед, Мир нему
- ■Честит празник, скъпи майки
- ■Възпитанието в семейството
- ■Златни страници от ислямската история
- ■Съмненията, породени от нашето време
- ■Коранът и науката
- ■Свещен Рамазан
Човек сe цени с делата си
С какво човек става по-ценен – с външния му вид или с качествата, които е спечелил със собствени усилия?” Това е един въпрос, зададен от младите, които се интересуват повече от външния вид на нещата. С други думи: „Правилно ли е човек да оценява себе си според красивата или некрасивата си външност по рождение”?
Човек е творение на своята воля и се оценява според нея. Той не получава уважение и не губи авторитет според вида си по рождение, който не е придобил със собствени усилия. Всевишният го е създал така и предопределил да изглежда тъй. Няма никакъв дял относно физическата си структура и външния си вид. Нещата, които правят човека по-ценен, са качествата, които е придобил със собствена воля и собствен труд. Знанията и уменията, които е придобил със свой труд и лични усилия, са единствените неща, които го правят ценен и достоен за уважение. Виделият физическата структура на известния Локман Хеким забелязва, че има черен тен и дебели устни. Той принизил Локман Хеким. Забелязал неговото неправилно оценяване от страна на хората, Локман Хеким отправил следното предупреждение:
– Аз не съм този, който е избрал цвета на кожата си, нито пък този, който е конструирал модела на устните си. Аз съм човек и съм ценен с нещата, които съм спечелил със собствени усилия. Оценявайте ме с лекарствата, които съм открил, и думите, които съм изрекъл, а не с физическата ми структура, която не е мое дело. Тя е предопределена от Създателя. Аз никога не бих се подценил поради това, което е предопределено за мен.
Ето какво напомня Имам Али на жената, която подценявала другите, доверявайки се на дарената й физическа красота. О, раб на Аллах! Този образ не е твое дело. Нямаш никакъв дял в това и не можеш да вървиш по пътя, гледайки другите с презрение. Ти печелиш ценност с качествата, които си придобил със собствена воля. Важно е какво си спечелил и колко си се задълбочил в науката, ученето и извършването на добри дела! – казал й той.
Когато Ибн-и Месуд, един от сподвижниците на Пророка, се катерил на едно дърво, гледащите го видели слабите му крака, които отдолу изглеждали като сламка, и почнали да му се смеят. Виделият това Пророк Мухаммед ги предупредил със следните думи:
– Защо се присмивате на вашия брат, чиито дела в Съдния ден ще тежат повече от планината Ухуд? Да, краката му са слаби, тялото му е кльощаво, но те не са негово дело. Те са творения на Създателя. Негови творения са неговите дела. Неговите дела пък в Съдния ден ще тежат повече от планината Ухуд. Щом е така, въпреки слабите му крака и кльощавото му тяло, Ибн-и Месуд е от тези, които трябва да бъдат уважавани много. Известният арабски поет Джахъз имаше хлътнали очи и изпъкнало лице. След шарката, която претърпя, лицето му се покри със следи от рани и заприлича на разорана нива. Но той не гледаше само външния си вид. Труди се много и със собствени усилия се превърна в един от най-добрите поети в литературата. Виделите физическата му външност го подценяваха крайно, но след като поговорят една-две минути с него, не можеха да се разделят с него. Той повтаряше много често следните думи:
– Аз не бих изпитвал комплекси от външния си вид, който не е мое дело. Но вярвам, че трябва да се срамувам от невежеството, неспособността, некомпетентността си, които са мое дело.
Билял-и Хабеши, чието име споменаваме с голяма обич, беше подценяван от езичниците. Наричаха го „Черна гарга”. Но Пророка на Аллах изразяваше обичта си към него с думите: „Билял е моят мюезин (служител, който призовава мюсюлманите към молитва)” и го оценяваше така:
– Аллах не ви оценява според телесната структура и външния ви вид. Той гледа вашите намерения в сърцата ви и делата, които извършвате. Това са ваши лични печалби! С други думи: младите ще бъдат определени като ценни и ще получават уважение не заради физическата си структура и добър външен вид, а заради качествата, които са спечелили със собствена воля и лично желание, със знанията и способностите им.
Важно е притежаваме ли качества, които са плод на знание, способности и положен труд? Имаме ли воля и стремежи, които ни правят хора, достойни за уважение? Или си придаваме важност и се подценяваме според външния си вид, който не е наше дело.
АХМЕТ ШАХИН
Публикувана на 16.02.2012 г.
Copyright © 2006—2012 Фондация Роза, Всички права запазени