• Начало

• За нас

• Дейности

• Издания

• Контакти

Вероучение

Покаянието е като гъба, не оставя дори и следа…

Тевбе е покаяние, разкайване за греховете, пожелаване на опрощение от Всевишния за тях и прекратяване на извършването им. Покаянието означава обръщане към Създателя. Когато детето счупи чашата, бяга в скута на майка си, прегръща я, казвайки: „Мила мамо, друг път няма да чупя чаша!” При покаянието става същото. Човек се обръща към Него и казва: „Създателю мой, повече няма да извършвам грехове!”

Някои читатели споделят следните слова в писмата си към мен: „В миналото извърших толкова много грехове, за които Всевишният няма да ми прости.” Аз пък им отговарям така: „Дори и езичниците се превърнаха в сподвижници на Пророка чрез покаянието. Кой си ти, че клеветиш Създателя.” Хз. Юмер споделя следното: „Има две неща в живота ми – за едното се смея, а за другото проливам сълзи. Правехме идоли от халва. Първо им се кланяхме, а после ги ядяхме. Смея се, като си спомням това. Погребвахме живи момиченцата. За това проливам сълзи.” Вижте колко много се променя Хз. Юмер чрез покаянието.

През младостта могат да се извършат много грехове. Тогава личното положение и социалният живот са много податливи към извършването на грехове. А ако човек не е запознат с исляма, за него няма пречка за извършване на грехове. Тълкуванието на едно стихотворение от „Месневи-и Нурие” гласи следното: „Очите ми бяха заспали по време на младостта, приличаща на нощта. Но се събудих с утрото на старостта.”

В един стих Неджип Фазъл казва: „30 години часовникът ми е работил, а аз съм стоял. Пускал съм хвърчило, без да познавам небосклона.”

„Живял съм като дете”, казва всъщност Неджип Фазъл. След това той се покайва. В една от статиите си той споделя следното: „Стихотворенията, които написах, преди да стана на 33 години – не са мои. Днес хората се отказват от децата си, аз пък отказвам написаното от мен.” И започна да живее друг живот. Според мен Неджип Фазъл е свят човек. Ето как покаянието променя живота на хората.

„Във всеки грях има един път, водещ към богохулството. Ако този грях не се унищожи веднага с покаяние, той ще хапе сърцето не като червей, а като една малка, засягаща морала змия.”
Да се отдаваш на моралната си същност!

Какво означава това? Казах на един приятел: “Откажи алкохола, харам (забранен) е. А той ми отговори: „Как ще е харам? Той е като лъвско мляко.” На секундата приятелят ми попадна в богохулство.”

Всеки човек може да извърши грехове. Всевишният е създал човека да бъде склонен да извършва грехове. Интересите и удоволствията въздействат на човека и го напътстват за извършването на грехове. Това изглежда като естествен факт. Много хора правят това, което си искат. Това е така, защото е трудно човек да контролира себе си. На първо място той се подвежда от страстите си. Ценността на тези хора в тази ситуация се определя от интересите им. Но някои хора обръщат глава на интересите и удоволствията и се отдават на моралната си същност.

Покаянието е като гъба. Когато човек се покае, възнамерявайки повече да не извършва грехове, Аллах изтрива извършения грях. На негово място остава благодеянието от извършеното. Затова се казва: „Покаянието е от добрите дела.” Чрез покаянието човек опознава Създателя си, сближава се с Него и извършва благодеяния. Няма съмнение, че дори и да не изоставяме някои грехове, те рано или късно ще ни изоставят. Поради физическото си състояние, докато живее на този свят, човек е принуден да изостави всеки един грях. Това е милосърдие, проявено към него от Аллах. Но е важно да обърнем гръб на греховете, докато сме млади…

* Хекимоглу Исмаил е писател, романист и журналист, роден през 1932 г. в турския град Ерзурум. Висшето си образование завършва в Америка, доктор по литература. Един от най-известните му романи е „Минийели Абдуллах”, който впоследствие е филмиран.

Публикувана на 20.01.2012 г.