
Еволюцията и истината за сътворението
| Бележка на автора |
|
Настоящата книга е инспирирана от лекциите на автора, изнесени преди 1980 г., в които той застъпва темата за еволюцията.
За основа на тази книга послужиха кратките беседи, държани в много тесен кръг, в края на шейсетте години на миналия век. Представянето им пред по-широка аудитория под формата на лекции стана след седемдесетте години.
В онези години документи и материали по темата почти липсваха. Като добавим към това и липсата на тесни познания в областта от моя страна, е яс прочети повече >> |
| Въведение |
|
Битието, животът, живата природа и особено човекът притежават редица свойства, които биха послужили за основа на различни науки. Когато изследваме същността само на човека, пред нас се появяват науки като морфология, физиология, психология, социология, медицина, педагогика и още редица други. Всяка от тях има свой предмет на изследване и за всеки обособен раздел има отделни специалисти. Но няма специалист, който да е изучил напълно цялата Вселена, биологичния свят или човека. Следовател прочети повече >> |
| Еволюцията |
|
Постоянното преминаване от простото към сложното, от некачественото към качественото наричаме развитие. Предложената в този смисъл теория за произхода и образуването на живата природа отначало е наречена дарвинизъм. По-късно в обръщение влиза думата от латински произход еволюция в значение на разгъване, разгръщане на нещо завито, загърнато; вдигане на було от предмет, за да се вникне в същността му. Днес в разговорната реч понятието еволюция се употребява в значение на развитие, узряв прочети повече >> |
| Четирите основни тези, на които се основава дарвинизмът |
|
Дарвин изхожда от някои сходства между биологичните организми. Наред с него и учените, които му оказват влияние основават твърденията си на следните четири главни тèзи.
1. Външните условия в дадена среда, а понякога и вътрешни фактори, оказват влияние върху биологичните организми, което води до определени изменения у тях.
2. По някакъв начин измененията имат частичен полезен ефект върху биологичния организъм.
3. Тези малки из прочети повече >> |
| Еволюционното твърдение и приликите между съществата |
|
Дарвин изхожда от сходствата и приликите (хомологията) в природата. Според него закърнелите и рудиментарните органи при някои висши организми са имали физиологични функции в предишен еволюционен стадий, но постепенно са стигнали до това състояние, защото в по-новия стадий функциите им са изгубили значението си, в резултат на което те са отпаднали. Например според Дарвин космите по човешкото тяло са преминали по наследствен път от бозайниците, по време на този преходен процес е имало ок прочети повече >> |
| Въпросът за потребните и рудиментарните органи и адаптацията |
|
След като изтъкнахме в тази последователност, че приликите, от които изхожда Дарвин, не може да послужат за основа на еволюцията, трябва да подчертаем, че другите му изходни пунктове като твърдението, според което органите, неизпълняващи никакви функции постепенно закърняват, и твърдението на Ламарк, че белезите, които видовете добиват по-късно, се предават по наследствен път на следващите поколения, също са неоснователни. Впрочем при хората виждаме, че органите, които се използват пове прочети повече >> |
| Еволюцията и етапите, през които ембрионът преминава в майчината утроба |
|
Друго твърдение, което се цитира по този въпрос, гласи, че по време на ембрионалното си развитие човешкият зародиш повтаря стадиите на своето историческо еволюционно развитие, т. е. при развитието си в майчината утроба човешкият зародиш наподобява животинските стадии на гръбначните животни. Това твърдение също не почива върху факти. Проф. Шенгюн критикува тази тèза и заявява, че не се знае до каква степен една оплодена яйцеклетка е аналогична, т.е. доколко е сходна с другите по време н прочети повече >> |
| Вкаменелостите (Фосили) |
|
За да обяснят произхода на живота онези, които защитават еволюционната теория, посочват като пример вкаменелостите, от една страна, уж за да докажат теорията си, а от друга, защото в хронологичната история на Земята не се срещат случаи на еволюция. Дарвин е направил същото. Той произхождал от заможно семейство и бил син на лекар, затова отначало започнал да следва медицина, но занемарил университета. После започнал да обикаля сред природата и да проучва растенията и дърветата. След неусп прочети повече >> |
| Темата на мутацията |
|
Един от така наречените аргументи на еволюционната теория е мутацията, т.е. хипотезата, че настъпилите спонтанно, вследствие на случайностите или на условията на околната среда промени в генетичните кодове на биологичните видове, са предпоставка за осъществяването на биологичната еволюция.
Хромозомите, представляващи команден и информационен център на клетката, съдържат генетичен материал. Специфичните особености на всеки биологичен вид са закодирани в гените, разположени в хромо прочети повече >> |
| Естествен подбор |
|
Друг аргумент, с който си служат еволюционистите, е естественият подбор. Според тях бедствията, наводненията, катаклизмите, пагубното въздействие на явленията унищожават по-слабите индивиди и оцеляват само силните и издръжливите.
Преди всичко не знам доколко е възможно свързването на тези събития с еволюцията. Защото няма нито един белег, който да докаже, че оцелелите след такива бедствия видове преминават от един вид в друг. Макар да се твърди, че някои животински видове са изчезнали прочети повече >> |
| Материята, случайността и твърденията за самозараждането |
|
В основата на еволюционната теория стои твърдението за случайното самозараждане на битието.
Бащата на еволюционната теория преди Дарвин – Ламарк, обяснява еволюцията с волята на Бога. Според Ламарк постепенното усъвършенстване е функция на материята и природата, дадена им от Бога. Следователно той поддържа съзидателната еволюция. В сравнение с него Дарвин обяснява произхода на природата с материята, атомите и съзидателния им дух. В известен смисъл той е монист, т.е. привърженик на прочети повече >> |
| Възможна ли е случайността, може ли да се обясни нейното съществуване? |
|
Онези, които се опитват да поддържат актуалността на еволюционната теория, основавайки се на опитите на Милър[1], твърдят, че в определен период от време земните условия довели до струпване на протеини на морското дъно и вследствие на химични реакции били образувани аминокиселините, и всичко това се е случило от само себе си. Но те отчитат и признанието на Александър Опарин, който в резултат на двайсетгодишните си опити за създаване на жива клетка в добре оборудвани лаборатории в Русия, е прочети повече >> |
| Самосъздаването |
|
В раздела критика на Хегеловата философия на книгата Първата философия, Шемсеттин Гюналтай с пълно право и в ироничен стил критикува гледната точка на Хегел по този въпрос: „Хегел цитира двайсет поколения, появили се последователно в дъната на моретата. Горкият философ изброява имената им, сякаш е живял заедно с тях, дори излага и мнение по въпроса за формите им.”
От самото начало еволюционистите поддържат тезата за случайността и самосъздаването, защото не могат да обяснят прехо прочети повече >> |
| Кратко пътешествие във външния и в душевния ни свят |
|
Всяко малко и голямо създание във Вселената продължава съществуването си с такъв прецизен баланс и главозамайващо равновесие, че е невъзможно да не се мисли за Създателя, наблюдавайки общото състояние, изградено от нишките на мъдростта, изкуството и хармонията в образа на всяко нещо, както и да не се изрече „Аллах”, потъвайки в размисъл. По този въпрос е достатъчно да се вгледаме в собственото ни тяло, без да търсим различни аргументи на други места. Тоест всички функции на нашия ор прочети повече >> |
| Темата за сътворението в Свещения Коран и в пророческите завети |
|
Преди да изложа кораничните знамения, свързани с темата за сътворението, искам да акцентирам върху някои други знамения, за да изтъкна какво чудно съдържание притежава Коранът. Коранът, който е Чудотворното Слово огласява словото, отсъжда решението и полага печата. Знаменията на Корана, част от които тепърва се проумяват, загатват за крайния предел, до който е възможно да стигне науката. Независимо в коя област, стигайки крайната точка на развитието си, науката ще види как там се вее зна прочети повече >> |