• Начало

• За нас

• Дейности

• Издания

• Контакти

Златни страници от ислямската история

Вече дори и поуки ли не вземаме?

Човек не идва на този свят няколко пъти. Ако идваше, можеше да си мисли, че ако първия път не се възползва, може да се поправи в следващите. Но истината е друга. Човек идва само веднъж на този свят и, каквото спечели, с него отива в отвъдното. И ако съжалява за нещо, ще бъде твърде късно. Затова трябва да използваме пълноценно всяка минута от живота си за неща, които ще ни зарадват в Съдния ден.

И трябва да осъзнаем, че материалната печалба на този свят е само за тялото и нуждите ни. Но човек не се състои само от тяло. Той има душа и духовна потребност. Значи не трябва да се радваме на материални неща, които няма да ни помогнат в Съдния ден. Защото истинското ни богатство ще бъдат благодеянията и добрите ни деяния. И ислямските учени са казали:

- Ако нямаш деяние, което да те спаси в Съдния ден, то тогава не се гордей с това, което си постигнал в този тленен свят. Не си мисли, че си спечелил нещо.

И нека всеки от нас да направи равносметка на делата си и да попита съвестта си дали изпълняваме целта, заради която сме изпратени.

Ако сърцето ви подсказва,че не изпълнявате задачата си, то трябва да се замислите за по-нататъшния си земен преходен свят.

Защото Свещеният Коран ни предупреждава, че в Съдния ден ръцете, краката, очите и другите органи ще проговорят.

Ръцете ще кажат:

- Той извършваше грях чрез нас.

Очите ще кажат:

- Гледаше непозволени неща чрез нас.

Краката ще кажат:

- Ходеше към прегрешение чрез нас.

Сърцето ще проговори:                   

- Не ме послуша - въпреки че го предупредих, той последва злите помисли на душата си. Така последва дявола, а аз не можах да му помогна.

Да, сърцето на човек, вършещ само грехове, вече не може да напътва притежателя си.

И това е най-опасното положение, в което може да изпадне човек. Тогава веднага трябва да се осъзнае и да се покае, за да не загине духовността му, а с това да бъде от губещите във вечния задгробен живот.

Ако един човек, извършвайки грях, се почувства виновен и потърси прошка от Всевишния, то това означава, че сърцето му е още живо. Защото едно сърце, което е лишено от вяра, е само едно парче месо.

И вече е време да се замислим за нашия живот, за ценностите в него и за пътя, който ще ни отведе или във вечното щастие, или във вечни мъки. Защото вече не се замисляме дори за смъртта на най-близките си приятели. А в смъртта има поука, която може да ни помогне да подчиним дяволските ни души. Затова Пратеникът на Световете, Последният Спасител, на когото на можахме да бъдем достоен юммет, Хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е повелил:

- Спомняйте си често за смъртта, която убива земните наслади.

Да, по този начин може да подчиним тялото и душата си. И да не забравяме, че и ние ще поемем по този път.