• Начало

• За нас

• Дейности

• Издания

• Контакти

Златни страници от ислямската история

Ислямът и общественият мир

Днес се сблъскваме с удивителни учени и управници. Всички те искат единство и говорят за него. Казват, че трябва да си прощаваме, да сме снизходителни един към друг. Но те се отчуждават от исляма, който заповядва това, препоръчва го, дори го смята за ибадет и благодеяние.

Не знаят, че единството, снизходителността и разбирателството са в основата на заповедите и препоръките в исляма.

Позволете да потвърдим написаното дотук с примери и да видим как ислямът спомага за обществения мир, каква саможертва заповядва на вярващите...

Един от високопочитаните сподвижници (сахабе) на Пратеника на Аллах, Укбе бин Амир, разказва:

- Един ден, вървейки, срещнах Расуляллах (Аллах да Го благослови и с мир да Го дари), приближих се, хванах го за ръката и го попитах:

- Ей, пратенико на Аллах, кажи ми деяние, с което да съм печеливш в Съдния ден.

Отговори ми така:

- Ей, Укбе! Иди при този, който не идва при теб, давай на този, който не ти дава, и прощавай на всеки, който те обиди!

Ето това са действията и постъпките, чрез които ще спечелиш много благодеяния (севаб) и не ще съжаляваш в Съдния ден.

А сега може ли да попитаме:

Има ли друго правило, закон или разбиране за постигане на обществен мир? Ако има, защо и в името на какво ще проявявате снизхождение и саможертва? Защо да дадете на недаващия, да отидете при този, който не ви посещава, и да простите на непрощаващия? Има ли Рай или награда за всеки изпълняващ тези правила?

Дори когато казват на Пратеника за силно вярваща жена, която безпокои и не е в добри отношения със съседите си, Той подчертава, че трудно ще влезе в Рая, ако не подобри отношението си към съседите. Ако имаме проблеми с обществото, неразбирателство със съседите, ако се обиждаме, нашите молитви, постенето не знам дали ще ни спасят. Затова трябва да уважаваме съседите си, да се стремим за постигане на обществен мир и благоденствие. Да бъдем толкова снизходителни, че да ходим при този, който не ни посещава, да даваме на недаващия ни, да прощаваме на непрощаващите ни.

Това са напътствията на Пратеника на Аллах. Не заслужава ли да се замислим за приноса му към всеобщия мир и разбирателство в обществото. И вместо да се страхуваме от религията, не е ли по-добре да се възползваме от напътствията й?